TIG заваряване
-инертен газ — прецизната дисциплина за неръждаема стомана, алуминий и титан
AI generated При TIG- гори между нетопящ се волфрамов електрод и детайла, защитена от инертен газ. Резултатът са чисти, висококачествени шевове без пръски — мярката за прецизност. Цената: Бавно е и изисква умения.
TIG означава -инертен газ — и това е методът, по който всички останали се измерват. При гори между нетопящ се и детайла. Инертен газ — най-често — защитава и електрода от атмосферата.
Решаващото: електродът не се топи заедно. Ти управляваш и внасянето на топлина напълно независимо от добавъчния материал, който подаваш на ръка като във ваната. Това ти дава контрол, който никой друг метод не предлага — затова TIG е кралската дисциплина за коренови слоеве, тънки ламарини и висококачествени шевове.
Полярност и връзки: къде какво се свързва?
При TIG важи твърдо правило: Масата отива на плюса, горелката на минуса (постоянен ток, електрод минус = DC−). Много модерни инвертори имат симетрични гнезда — изглеждат еднакво, защото първоначално са предвидени за SMAW/електродно . Ако TIG символът на машината е износен, погледни газовата връзка: тя винаги е непосредствено до минуса.
Освен това: масата възможно най-близо до шева! Всеки заваръчен ток създава електромагнитно поле. Ако закачиш масата на метри разстояние, принуждаваш тока на огромен обходен път — резултатът е магнитно духане (Arc Blow): танцува, прекъсва, пръска настрани.
Диаметър на електрода и сила на тока
Основно правило: диаметърът на волфрамовия електрод (в mm) по 100 дава приблизителната максимална сила на тока. Електрод 1,6 mm издържа до около 160 A, електрод 2,4 mm — около 240 A. Ако е избран твърде тънък, електродът се стопява на топка и оставя волфрамови включвания в шева. При по-високи токове малка стандартна горелка вече не стига — трябва по-голяма горелка или водноохлаждащ пакет, иначе горелката ще изгори в ръката ти.
Волфрамовият електрод: цветът издава легирането
Електродът е легиран с оксиди, които подобряват запалването и увеличават токовия товар. Цветът в края на електрода показва вида (по ISO 6848):
• Червен (2 % торий) и оранжев (4 % торий): Отличен живот, много стабилна , висок токов товар — някога стандарт за DC. Но: торият е радиоактивен и отровен. Шлифовъчният прах не бива да се вдишва. Заради радиацията и изхвърлянето те се оттеглят.
• Сив (2 % церий): Модерният универсал — нерадиоактивен, добро запалване и при ниски токове, за AC и DC. Класическият заместител на тория.
• Син (2 % лантан) и златен (1,5 % лантан): Нерадиоактивни, много добро запалване и висок товар — също обичайният заместител на тория.
• Бял (цирконий): За AC на алуминий — много стабилен, сферичен връх на електрода.
• Зелен (чист ): Класиката за AC на алуминий, но с по-нисък токов товар.
Запомни: в повечето работилници сивият (церий) и синият (лантан) отдавна са заменили червените и оранжевите ториеви електроди — същата мощност, но без радиоактивност. Който още шлифова торий, задължително му трябва аспирация или дихателна защита.
Издаването на електрода: твоят газов щит
Колко далеч стърчи електродът от газовата дюза, решава газовата защита. Като правило: издаването отговаря приблизително на вътрешния диаметър на газовата дюза — при стандартни приложения 5–8 mm. Ако стърчи твърде далеч, електродът влиза във въздушния поток, газовата шапка се къса и електродът веднага поема кислород — резултатът са порести, окислени, негодни шевове.
Капанът с подложката
Медта и алуминият провеждат ток отлично — но и топлина също. Подложка от тези материали изтегля заваръчната топлина и мигновено от детайла: проблеми с провара, деформация и образуване на пукнатини. По-добре е никелова плоча или плетена никелова постелка — тя провежда тока, но е лош топлопроводник, така че технологичната топлина остава в детайла.
Видът ток решава за материала
• Постоянен ток, електрод минус (DC−): За стомана и неръждаема стомана. По-голямата част от топлината отива в детайла, проварът е дълбок и тесен.
• Променлив ток (AC): За алуминий и магнезий. Положителната полувълна разбива жилавия („катодно почистване“), отрицателната дава провара.
Приложения навсякъде, където трябва да е чисто и плътно: неръждаеми тръбопроводи, алуминиеви конструкции, титан в самолетостроенето, тънки ламарини и навсякъде на висококачествени съединения.
Модерни машини: честота, характеристики и импулс
Видът ток е само половината истина. Модерните инверторни машини ти дават цяла шепа настройки, които от същата правят напълно различен инструмент. Който ги познава, изкарва от машината си двойно — който ги игнорира, кара формулен 1-автомобил на втора предавка.
AC честота: снопосгъстяване на
При токът прескача няколко пъти в секунда между плюс и минус. Класическите 50 Hz са стандарт. Модерните машини ти позволяват да вдигнеш честотата — на 100, 200, често няколкостотин херца. Какво се случва? става по-тясна и по-твърда, снопосгъстява се. Проварът става по-дълбок и тесен, остава чисто по следата и в тесни фуги, вместо да танцува. При алуминиево това означава: по-малка широка вана, по-малко топлина до шева, по-малко цветове на отвръщане — при пълно катодно почистване на .
Характеристиката: правоъгълник, синусоида или триъгълник?
При някои машини допълнително определяш как протича токът във всяка полувълна — формата на кривата.
• Правоъгълник (+/−): Токът скача веднага на своя максимум, остава там и при превключване на другата страна отново пада на максимум. Агресивен, твърд провар, максимална сила за разбиване на . За по-дебел алуминий.
• Синусоида (класическа): Токът нараства бавно и бавно спада — в положителната и в отрицателната полувълна. Плавен, спокойна , идеален за тънък материал и чувствителни детайли.
• Триъгълник (+/−): Бързо нарастване, бързо спадане — в двете полувълни. Средният път между правоъгълник и синусоида.
По-добрите машини позволяват тези характеристики дори да се комбинират — така настройваш заваряването с променлив ток точно за съответното приложение.
Постоянен ток: линеен или импулсен?
При имаш два основни режима. Линейната гори с постоянен ток. пък се колебае между две стойности: висок импулсен ток, който разтопява материала, и нисък базов ток, който охлажда ваната, но поддържа жива.
Честотата — колко пъти в секунда се пулсира — при много машини е регулируема от 1 Hz до над 2.500 Hz. При 1–2 Hz машината работи като шевна машина: капка, пауза, капка. Виждаш буквално как шевът се образува люспа по люспа. Ако вдигнеш на 2.500–3.000 Hz, остава само едно ултра-пискливо писукане и непрекъснато стабилна — чисти, гладки шевове при малко внасяне на топлина.
TTP: единичният изстрел
Някои машини предлагат допълнително TTP (единичен изстрел). Настройваш колко дълго да гори — след това тя се изключва сама. Кратък, точен изстрел, почти без топлина в детайла. Идеално за прихващане, за тънки ламарини и навсякъде, където на изобщо не даваш шанс да стане голяма. При някои машини единичният изстрел може да се комбинира със запалване с драскане — драскаш електрода точно там, където трябва да дойде точката. Максимална прецизност.
Нарастване и спадане: заваряване без педал
Не всеки има педал в началото. С ръчния бутон на горелката можеш да настроиш времето за нарастване и спадане. Натиснеш ли бутона, токът нараства бавно или бързо до зададения максимум — стартира плавно, тънкият връх на електрода се щади. Пуснеш ли, токът контролирано спада отново до действителното изключване. не угасва рязко, а запълва крайния кратер — никакво начало на пукнатина в края на шева.