Еквивалентно съотношение на никела
Еквивалентното съотношение на никела е математически показател, който количествено определя ефективността на аустенитообразуващите легиращи елементи спрямо никела. Използва се за определяне на фазовата стабилност във високолегирани стомани.
Физико-химичен механизъм на действие
Еквивалентното никелово отношение (EN) е индекс, който показва ефективността на аустенитообразуващите елементи като кобалт, молибден и хром спрямо никела. Изчислява се, като количествата на тези елементи се сумират с техните съответни тегловни съотношения към референтна стойност (в случая никел).
Металургична значимост и рискове при заваряване
EN влияе върху фазовата стабилност и структурата на стоманата. Високата стойност на EN води до по-голямо образуване на аустенит, което увеличава дълготрайността и жилавостта, но намалява твърдостта. Ниската стойност на EN може да доведе до образуване на ферит и мартензит, което увеличава твърдостта, но намалява жилавостта и обработваемостта.
Практика в работилницата и указания за действие
При заваряване на високолегирани стомани с висока стойност на EN е важно да се осигури бавно охлаждане (t8/5 > 25 s), за да се насърчи образуването на аустенит. При по-ниска стойност на EN времето за охлаждане трябва да се съкрати (t8/5 < 5 s), за да се постигне достатъчна твърдост. Точното време за охлаждане зависи от конкретната сплав и желаните свойства.