Съдържание на кислород в активния газ
Съдържанието на кислород в активния газ определя намокрянето и течливостта на заваръчната вана. 1–8 % O₂ подобряват повърхността на шева и стабилизират дъгата. Твърде много кислород окислява легиращите елементи, създава оксидни включвания и прави шева чуплив.
Физико-химичен механизъм на действие
Кислородът е повърхностно активен: той намалява повърхностното напрежение на течния стомана. По този начин ваната за заваряване се омокря по-добре и се разлива по-плитко. Дъгата гори по-стабилно, преносът на капки става по-фин. Едновременно с това кислородът реагира с желязо, манган и силиций, образувайки оксиди. Тези оксиди изплуват като шлака или остават като включвания в структурата. Излишният кислород може да реагира с въглерод до CO-газ и да причини пори.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърде малко кислород (под 1 %) води до лошо омокряне, силно пръскане и нестабилна дъга. Твърде много кислород (над 8 %) окислява легиращите елементи като манган и силиций. Шевът губи жилавост, става крехък и е податлив на пори и горещи пукнатини. Заваръчната ивица показва силни цветове на отвръщане и механичните качества се влошават.
Практика в работилницата и указания за действие
За нелегирани и нисколегирани стомани обичайните съдържания на кислород са 2–5 % в аргон-CO₂ смес. При по-дебели листове или струен дъгов режим делът може да нарасне до 8 %. Използвайте добавъчни материали с достатъчно разкислители (Mn, Si). Контролирайте състава на газа с разходомер и никога не смесвайте сами. Не превишавайте 8 % O₂, защото иначе ударната жилавост рязко пада. За високолегирани стомани като CrNi делът на O₂ е максимум 2 % или се използва чист аргон с CO₂.