Наваряване
Наваряването е заваряване на износоустойчив или корозионно устойчив слой върху детайл. Основният материал поема силите, наварката защитава повърхността.
Физико-химичен механизъм на действие
При наваряване върху повърхността на детайл се заварява различен по вид, обикновено по-твърд или по-корозионно устойчив сплав. Допълнителният материал се свързва метално с основния материал и образува защитния слой. Обичайни са методи като MIG, TIG, електрод или плазмен прах.
Металургично значение и рискове при заваряване
Решаващо е разбъркването: твърде много основен материал разрежда наварката и отслабва защитното ѝ действие. Твърдите наварки са податливи на пукнатини и изискват предварително загряване и бавно охлаждане. Дебелината на слоя трябва да съответства на натоварването.
Практика в работилницата и указания за действие
Поддържай разбъркването малко, избирай материала за наваряване според натоварването и спазвай топлинния режим по указанията на производителя. След заваряване провери слоя за пукнатини и за изискваната твърдост.