Метод на дифракционното време на прелитане
Методът на дифракционното време на прелитане измерва времето, за което ултразвуковите вълни се дифрактират при върховете на пукнатини. Той определя прецизно височините и дълбочините на дефекти независимо от отразяващата способност.
Физико-химичен механизъм на действие
При метода на дифракционното време на прелитане два сензора работят един срещу друг – единият излъчва, другият приема. При върховете на пукнатина ултразвукът не се отразява, а се дифрактира и тези дифрактирани вълни достигат до приемника. От разликата във времето на прелитане между сигнала от горния и този от долния връх на пукнатината апаратът изчислява дълбочината и височината на дефекта. Тъй като методът използва дифракцията, а не ехото, той е почти независим от това колко благоприятно е разположена повърхността на дефекта спрямо звуковия лъч.
Металургично значение и рискове при заваряване
Точно в това е предимството пред класическия ехо-метод: стръмно разположена, слабо отразяваща пукнатина пак се открива. Затова методът се използва при високонатоварени шевове и там, където е важна оценката на развитието на пукнатината. Ограниченията му са непосредствено под повърхността и в корена, защото там сигналите от излъчвателя и от задната стена покриват индикацията.
Практика в работилницата и указания за действие
Честотата на изпитване, ъгълът на сензора и разстоянието се определят от дебелината на стената и материала, обичайно са няколко мегахерца. Дължината на вълната не се настройва, тя се получава от честотата и скоростта на звука: при 5 MHz в стомана тя е в порядъка на около един милиметър и по-фино от това не може да се различи. Преди изпитването апаратът се настройва върху сравнително тяло с известни дефекти, а повърхността трябва да осигурява равномерен контакт. Оценяване може да извършва само квалифициран за това специалист.