Афинитет на хрома
Афинитетът на хрома описва силната връзка на хрома с кислорода и въглерода. Това води до стабилни оксидни слоеве на повърхността и до образуване на карбиди във вътрешността, което повишава твърдостта и устойчивостта на корозия.
Физико-химичен механизъм на действие
Хромът има висок афинитет към кислорода и въглерода. При нормални условия той образува тънък, стабилизиран оксиден слой на повърхността, който предотвратява корозия. Във вътрешността на материала хромът реагира с въглерода, за да образува карбиди, които повишават твърдостта.
Металургично значение и рискове при заваряване
Високият афинитет на хрома може да доведе до проблеми, ако материалът не се заварява правилно. При твърде бързо охлаждане се образува стъклено твърд мартензит, което повишава твърдостта, но също така намалява якостта на разрушаване. При твърде бавно охлаждане се образува груба зърнеста структура, което намалява жилавостта и способността за скорост на деформация. Освен това корозията може да остане или дори да се влоши, ако оксидният слой не се образува напълно.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се използва оптимално афинитетът на хрома, е важно материалът да се третира при заваряване в защитена среда или под защитен газ (като аргон). Стъпките на охлаждане трябва да бъдат контролирани: твърде бързото охлаждане може да доведе до стъклено твърд мартензит (t8/5 < 5 s), докато твърде бавното охлаждане води до груба зърнеста структура и намалена жилавост (t8/5 > 25 s). Заваръчният шев трябва да се почисти добре след процеса, за да се гарантира, че няма да остане корозия.