Образуване на хромови карбиди
Химичното свързване на хром и въглерод при повишени температури, при което хромът се изтегля от матрицата. Това може да доведе до локална податливост на корозия по границите на зърната при недостатъчно легиране.
Образуването на хромови карбиди се случва, когато стоманата е в критичния температурен диапазон и въглеродът се свързва с хрома по границите на зърната. По този начин хромът се изтегля от околността и точно там стоманата губи своята корозионна защита – това се нарича междукристална корозия или корозия по границите на зърната.
При заваряване рискът е особено голям, защото зоната на топлинно влияние попада точно в този критичен диапазон. Ако не внимаваш, по-късно получаваш пукнатини или материалът ръждясва по границите на зърната, въпреки че иначе е неръждаем.
Следователно трябва да се погрижиш стоманата да не остава твърде дълго в критичния диапазон. Това правиш чрез управление на топлината и охлаждането. При тънки листове често помага медна подложка или бързо охлаждане, при по-дебели детайли трябва да следиш температурата между слоевете. И ако имаш избор, вземи стомана с ниско съдържание на въглерод или стабилизиран материал – тогава изобщо няма да имаш този проблем.