Разкисляване
Разкисляването свързва разтворения кислород в металната стопилка със силно кислородофилни елементи като силиций, манган или алуминий. Тези оксиди изплуват и се отделят като шлака. Без разкисляване се образуват пори и крехки включвания в заваръчния шев.
Физико-химичен механизъм на действие
В течната стомана кислородът е разтворен атомарно. При втвърдяване разтворимостта на кислорода рязко спада. Кислородът се стреми да излезе като газ или се свързва с желязото до железен оксид. И двете увреждат заваръчния шев. При разкисляването се добавят елементи с по-висок афинитет към кислорода, например силиций, манган или алуминий. Тези елементи свързват кислорода веднага като твърди или течни оксиди. Оксидите изплуват поради по-ниската си плътност и се отстраняват като шлака. Така в стоманата почти не остава свободен кислород.
Металургично значение и рискове при заваряване
Без достатъчно разкисляване при втвърдяване се образуват газови мехурчета. Тези пори отслабват шева и могат да доведат до течове. Едновременно с това се образуват твърди, крехки оксидни включвания, които действат като концентратори на напрежение и намаляват жилавостта. При динамично натоварване такива шевове се разрушават преждевременно. Твърде много разкисляващ агент също е вредно: излишъкът от силиций или манган измества структурата към по-висока твърдост и може да благоприятства горещи пукнатини.
Практика в цеха и указания за действие
Практиците избират добавъчния материал според основния материал и повърхността. За нелегирана стомана се взема тел или електрод с достатъчно манган и силиций (напр. G3Si1 с 1,5 % Mn и 0,8 % Si). При ръждясали или окислени листове се увеличава делът на разкисляване или преди това се почиства ръбът на шева механично. Шлаката трябва да се отстрани напълно след всяка смяна на слоя, за да не се включат оксиди.