Разкислителна шлака
Разкислителната шлака е течен слой шлака, който поема кислород и замърсявания от стопилката. Тя предпазва втвърдяващия се метал и спомага за чист заваръчен шев.
Физико-химичен механизъм на действие
Разкислителната шлака се образува чрез химични реакции между металите в стопилката и кислорода. Тя се състои главно от силициев диоксид (SiO2) и други добавки като серен диоксид (SO2). Тази шлака изплува на повърхността на стопилката и образува плътен слой, който предотвратява контакта между кислорода и метала.
Металургично значение и рискове при заваряване
Разкислителната шлака има решаващо влияние върху качеството на заваръчния шев. Тя предотвратява образуването на пори, подобрява механичните свойства и предпазва втвърдяващия се метал от корозия. Без ефективен слой шлака може да се стигне до замърсяване с кислород и непълно охлаждане, което води до горещи пукнатини и едрозърнеста структура.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се осигури добра разкислителна шлака, металите трябва да се почистят старателно преди заваряване. Слоят шлака трябва редовно да се наблюдава на повърхността на стопилката и при необходимост да се подсилва чрез добавяне на разкислители като силиций или серен диоксид. Тънък, гладък слой шлака е идеален за чист заваръчен шев.