Загуба на силиций чрез разкисляване
Силицият реагира в стопилката с кислорода и образува силикат. Това предотвратява образуването на пори, повишава якостта и устойчивостта на окисляване, но твърде много силиций може да доведе до втвърдяване.
Физико-химичен механизъм на действие
Силицият реагира в течната стопилка с кислород (O₂) и образува силикат (SiO₂). Този процес предотвратява навлизането на кислород в заваръчния шев и образуването на пори. Едновременно с това силицият повишава якостта и устойчивостта на окисление на съединената стоманена конструкция.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърде високото съдържание на силиций (над ок. 0,40 % във връзка с въглерода) може да доведе до влошаване на заваръчния шев. Това увеличава склонността към горещи пукнатини и намалява механичната якост. Освен това неподходящото съдържание на силиций може да доведе до влажно, стъкловидно твърдо състояние на структурата, което застрашава сигурността на заваръчния шев.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се използва оптимално загубата на силиций чрез разкисляване, съдържанието на силиций в допълнителния материал трябва да бъде между 0,15 % и 0,30 %. Това гарантира достатъчно безпорен заваръчен шев без влошаване или стъкловидно твърди структури. При висока скорост на топене или при използване на добавъчни материали с високо съдържание на силиций времето за топене и охлаждането трябва да се контролират, за да се осигури равномерно охлаждане.