Електронно-лъчево закаляване
Процес за повърхностно закаляване във вакуум чрез целенасочен обстрел на повърхността с ускорени електрони. Високата плътност на енергията позволява остроъгълни закалени зони без външни охлаждащи среди.
При електронно-лъчевото закаляване повърхността се нагрява локално и се охлажда рязко. Така получаваш твърд повърхностен слой, но сърцевината остава жилава. Методът е подходящ за детайли, които трябва да са устойчиви на износване, като водачи или зъбни фланци.
Но внимавай: ако вложиш твърде много енергия или облъчваш площта твърде дълго, детайлът може да прегрее и да се изкриви. Възможни са и пукнатини, ако материалът стане твърде твърд. Трябва да съгласуваш мощността и времето на престой точно, иначе бързо ще имаш брак. На практика това означава: първо проба, после серия.