Обевъглероден повърхностен слой
Обевъглероденият повърхностен слой е зона на повърхността, в която въглеродът от стоманата е избягал по време на термична обработка в присъствие на кислород. Това води до намаляване на якостта и умостната якост на повърхността.
Физико-химичен механизъм на действие
При термична обработка в присъствие на кислород въглеродът реагира с кислорода и се отделя като газ. Този процес се извършва главно в повърхностната зона на стоманата, което води до обезвъглеродяване.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Обевъглероденият повърхностен слой намалява якостта и умостната якост на повърхността. Това може да доведе до пукнатини и счупвания при механични натоварвания. Освен това може да повлияе на поведението на стоманата под напрежение, което е особено проблематично при високонатоварени приложения.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се избегне обевъглероденият повърхностен слой, термичните обработки трябва да се извършват в защитен газ (напр. аргон). При съществуващи детайли може да се подобри повърхността чрез фино полиране или друга обработка, за да се намали рискът от пукнатини и счупвания.