Изпитване на твърдост на заварени съединения
Изпитването на твърдост измерва съпротивлението на даден материал срещу проникване на пробно тяло през заваръчния шев. То идентифицира недопустими увеличения на твърдостта, които показват склонност към втвърдяване.
Физико-химичен механизъм на действие
Изпитването на твърдост измерва съпротивлението на даден материал срещу проникване на стандартизирано пробно тяло. Това се извършва чрез притискане на пробното тяло към заваръчния шев и измерва колко дълбоко тялото прониква в метала.
Металургично значение и рискове при заваряване
Недопустими увеличения на твърдостта в структурата могат да доведат до пукнатини и счупване. Твърде твърд заваръчен шев може също да влоши механичните свойства на материала, което може да бъде опасно особено при високо натоварени приложения.
Практика в цеха и указания за действие
Изпитването на твърдост се извършва с твърдомер на Бринел или Рокуел. Пробното тяло се притиска към заваръчния шев и се измерва дълбочината на проникване. За стоманени заварки твърдостта на шева не трябва да бъде повече от 1,2 до 1,5 пъти по-висока от тази на основния метал. При недопустими резултати е необходимо повторно заваряване.