Интеркристална ликвация по границите на зърната
Интеркристалната ликвация по границите на зърната е обогатяване на чужди атоми или примеси по граничните повърхности между зърната. Това увеличава склонността към горещи пукнатини и чупливост.
Физико-химичен механизъм на действие
Интеркристалната ликвация по границите на зърната се появява, когато чужди атоми или примеси се концентрират в граничните области между зърната. Това става чрез термодинамични движещи сили, които водят до това, че тези атоми се събират на най-стабилните места в кристалната решетка.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Тази ликвация по границите на зърната може да увеличи склонността към горещи пукнатини, тъй като прави структурата по-крехка и разпределя твърдостта неравномерно. Това води до повишена чувствителност към пукнатини и деформации при температури близки до точката на топене.
Практика в цеха и указания за действие
За да се минимизира интеркристалната ликвация по границите на зърната, трябва:
• Заваръчният шев да се охлади възможно най-бързо (t8/5 ≤ 10 s), за да се избегне образуването на мартензит.
• Да се използва добър защитен газ, за да се държат чуждите атоми и примеси далеч от стопилката.
• Параметрите на заваряване като напрежение и температура да се спазват точно, за да се контролира структурата равномерно.