Интеркристална ликвация
Интеркристалната ликвация е натрупване на чужди атоми по граничните повърхности между кристалитите по време на втвърдяването. Това увеличава склонността към горещи пукнатини и корозия.
Физико-химичен механизъм на действие
По време на охлаждането на стопилки чужди атоми (като кислород, азот или водород) могат да се концентрират по границите между кристалитите. Тази ликвация може да възникне поради непълно разкисляване или химични реакции по време на втвърдяването.
Металургично значение и рискове при заваряване
Интеркристалната ликвация води до повишена склонност към горещи пукнатини, тъй като концентрираните чужди атоми влошават твърдостта и устойчивостта на напрежение по границите на кристалите. Освен това може да увеличи склонността към корозия, като насърчава химични реакции по ликвационните зони. Това може да доведе до по-ранно влошаване на метала.
Практика в цеха и указания за действие
За да се избегне интеркристална ликвация, е важно да се извърши внимателно разкисляване и времето на стопене да се поддържа възможно най-кратко. При висококачествени стомани използването на защитни газове (като аргон) също може да помогне за отстраняване на чужди атоми от зоната на заваряване. Охлаждането трябва да се извършва контролирано, за да се осигури равномерно втвърдяване и минимални напрежения.