Критична степен на рекристализация
Критичната степен на рекристализация е максималната степен на пластична деформация, при която след отгряване не настъпва допълнителен растеж на зърната. Ако тази степен бъде превишена, материалът става твърде мек и недопустимо отслабен.
Физико-химичен механизъм на действие
Критичната степен на рекристализация е точката, след която кристалната структура на материала вече не се уголемява след отгряване. Тази степен зависи от свойствата на метала и температурата на околната среда.
Металургично значение и рискове при заваряване
Ако степента на пластична деформация е над критичната степен на рекристализация, след отгряване материалът може да стане твърде мек. Това води до намаляване на якостта и жилавостта, увеличава склонността към пукнатини и намалява експлоатационния живот на детайла.
Практика в цеха и указания за действие
За да се избегне критичната степен на рекристализация, степента на пластична деформация по време на заваряване трябва да се поддържа възможно най-ниска. Това може да се постигне чрез избора на правилния метод на заваряване и правилните параметри на процеса. При стомани с висока критична степен на рекристализация е особено важно да се осигури внимателен температурен контрол по време на отгряването.