Максимална дълбочина на втвърдяване
Максималната дълбочина на втвърдяване е зоната в основния материал, която се втвърдява вследствие на заваряването. Тя влияе на твърдостта и якостта на материала.
Физико-химичен механизъм на действие
Максималната дълбочина на втвърдяване се получава поради термичния цикъл по време на заваръчния процес. При охлаждане на материала под критичната температура (Tc) се образува мартензит, силно втвърдена структура.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Твърде голяма дълбочина на втвърдяване може да доведе до повишена твърдост и чупливост, което влошава механичната натоварваемост на материала. Това може да причини пукнатини или счупвания в основния материал. Освен това твърде силното втвърдяване може да замърси самия заваръчен материал и да намали неговата жилавост.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се контролира максималната дълбочина на втвърдяване, е важно внимателно да се планират стъпките на охлаждане по време на заваръчния процес. Това включва избор на подходящ метод на заваряване и спазване на правилните температури и времеви интервали. За стомани с високо съдържание на въглерод е особено важно да се извърши контролирано охлаждане, за да се осигури хомогенно втвърдяване.