Максимална твърдост в зоната на термично влияние
Изчислителна или експериментална стойност за оценка на склонността към втвърдяване и опасността от крехко разрушаване в заварената конструкция. Тя корелира пряко с въглеродния еквивалент и скоростта на охлаждане.
Максималната твърдост в зоната на термично влияние се получава, когато стоманата при заваряване се нагрява силно и след това се охлажда бързо. Колкото по-високо е съдържанието на въглерод, толкова по-твърда става зоната – и толкова по-чуплива става структурата. Рискът тогава е образуване на пукнатини, особено когато детайлът е под напрежение или е подложен на удар. Трябва да забавиш охлаждането, например чрез предварително загряване или по-голямо внасяне на топлина. Така предотвратяваш зоната да стане твърде твърда и частта да се счупи.