Дълбочина на азотиране
Дълбочината на азотиране е дебелината на повърхностния слой, в който чрез азотиране се постига по-висока твърдост, отколкото в ядрото на стоманата. Това увеличава якостта и жилавостта, но прави материала по-труден за заваряване.
Физико-химичен механизъм на действие
Азотирането е химичен процес, при който азотът дифундира в повърхността на стоманата. Това променя кристалната структура на повърхностния слой и увеличава твърдостта му.
Металургично значение и рискове при заваряване
Голяма дълбочина на азотиране може да доведе до трудна заваряемост, тъй като материалът в тази зона е по-твърд. Това увеличава опасността от пукнатини и увеличава напреженията в заваръчната вана. Ако стоманата се заварява твърде твърда, може да се получат горещи пукнатини или неравномерна деформация.
Практика в цеха и указания за действие
За да се намали рискът от пукнатини и неравномерно заваряване, дълбочината на азотиране трябва да се вземе предвид при избора на стомана. При силно азотирани материали е необходима внимателна предварителна подготовка и бавен метод на охлаждане. Максималната твърдост в зоната на заваряване трябва да бъде под 500 HV, за да се гарантира жилавостта.