Повърхностна твърдост
Повърхностната твърдост е най-високата степен на твърдост по ръба на детайла, развива се чрез термични или термохимични обработки и влияе на поведението при механично натоварване.
Физико-химичен механизъм на действие
Повърхностната твърдост възниква поради подреждането на атомите в горния микрозърнест слой. При повишена температура и специални химични среди тези атоми могат да се организират в по-твърда кристална решетка, което увеличава твърдостта.
Металургично значение и рискове при заваряване
Високата повърхностна твърдост може да предпази детайла по-добре при механично натоварване. Въпреки това тя може да доведе и до пукнатини, ако разликата с твърдостта на сърцевината е твърде голяма. Освен това тя влияе на обработваемостта и заваряемостта на материала.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се постигне оптимална повърхностна твърдост, контролирай точно температурата и времето на обработка. При стомани с високо съдържание на въглерод (например HSS) времето за охлаждане след заваряване трябва да се минимизира, за да се избегнат пукнатини. За измервания използвай твърдомер на Рокуел или проба за твърдост по Бринел.