Методи за проверка на пасивиране
Методите за проверка на пасивиране проверяват ефективността на пасивиращите слоеве чрез химични индикатори или електрохимични измервания. Те потвърждават корозионно устойчива повърхност.
Физико-химичен механизъм на действие
Методите за проверка на пасивиране измерват корозионната устойчивост на повърхност, като наблюдават обмена на електрони между метала и околната среда. Химичните индикатори показват чрез промяна на цвета или на pH стойността дали пасивирането е успешно. Електрохимичните измервания измерват електрохимичния потенциал на материала, за да се определи количествено неговата корозионна устойчивост.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Неуспешно пасивиране може да доведе до повишена корозия и следователно до пукнатини или износване на детайлите. Проверката гарантира, че повърхността след заваряване е правилно пасивирана, за да се удължи експлоатационният ѝ живот.
Практика в цеха и указания за действие
Използвай химични индикатори като ленти с pH-хартия или електрохимични измервателни уреди за проверка. След заваряване остави детайлите да престоят най-малко 24 часа за пасивиране, преди да проверяваш. При неуспешно пасивиране трябва да пасивираш материала отново и да провериш отново.