Разрушаване на пасивния слой
Разрушаването на защитния оксиден слой върху корозионно устойчиви метали чрез химични или механични въздействия води до точкова и междинна корозия.
Физико-химичен механизъм на действие
Пасивният слой е тънък, стабилизиран слой по повърхността на корозионно устойчиви метали като стомана или никел. Той се образува при реакцията на метала с кислород и водна пара във въздуха. Когато този слой бъде разрушен от химични (напр. солна киселина) или механични (напр. механичен стрес) влияния, основният метал може отново да корозира.
Металургично значение и рискове при заваряване
Разрушаването на пасивния слой може да доведе до повишена чувствителност към корозия. Точкова и процепна корозия могат да причинят пукнатини и износване в детайлите, което влошава безопасността и експлоатационния живот на машини и съоръжения. Особено опасно е, когато пасивният слой не се възстанови напълно при заваряването.
Практика в цеха и указания за действие
За да се защити пасивният слой и да се избегнат корозионно чувствителни места, трябва да се вземат следните мерки:
• Използвай правилни параметри на заваряване (температура, време, налягане) и подходящи заваръчни материали.
• Поддържай цеха чист и сух, за да се избегнат химични корозионни киселини.
• След заваряване приложи метод за пасивиране, като например потапяне в кислороден лак или нанасяне на пасивиращи покрития.