Перитектична ликвация
Перитектичната ликвация е локално разслояване по време на перитектичната реакция, при което остатъчни стопилки се включват между фазите. Това води до неравномерно разпределение на фазите в структурата.
Физико-химичен механизъм на действие
Перитектичната ликвация се появява, когато един метал се отделя в по-охладено състояние и при това възникват неравномерни разпределения на фазите. Остатъчни стопилки между фазите остават затворени, което води до локално разслояване.
Металургично значение и рискове при заваряване
Тази ликвация може да доведе до неравномерна структура и с това до повишена твърдост и жилавост в определени области на материала. Това може да причини пукнатини или горещи пукнатини в заваръчната вана, особено когато металът е под високо напрежение.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се минимизира перитектичната ликвация, е важно да се осигури контролирано охлаждане на заваръчния шев. Това може да се постигне чрез използване на охлаждаща вода или специални охлаждащи матрици. Скоростта на охлаждане трябва да бъде настроена така, че да не превишава критичния температурен интервал за перитектичната реакция. При метали с висока степен на изменение на структурата бавното и контролирано охлаждане е особено важно.