Упрочняване на фазовата гранична повърхност
Заздравяване на фазовите граници увеличава устойчивостта срещу пластична деформация чрез кохерентни или частично кохерентни граници между фазите, които затрудняват дислокациите. Това е типично за двуфазни сплавни системи.
Физико-химичен механизъм на действие
Заздравяването на фазовите граници се проявява, когато в един метал се сблъскат различни фази (например кристална структура или химичен състав). Тези граници могат да бъдат кохерентни или частично кохерентни и пречат на плъзгането на дислокациите в материала. Това води до повишаване на устойчивостта срещу пластична деформация.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Това заздравяване може при образуването на заваръчния шев да доведе до повишена твърдост и намалена пластичност, което увеличава опасността от пукнатини. Особено силно е този ефект в двуфазни сплавни системи като мартензит или ферит-аустенитни структури. Твърде високото съдържание на твърдост може да доведе до това заваръчният шев да стане по-податлив на горещи пукнатини и разрушаване.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се минимизира заздравяването на фазовите граници, трябва да се вземат следните мерки:
• Контрол на времето за топене: Твърде кратко време за топене може да доведе до непълна деформация и повишена твърдост.
• Регулиране на скоростта на охлаждане: Бързото охлаждане може да образува кохерентни фазови граници, докато бавното охлаждане създава частично кохерентни граници. Оптималната скорост на охлаждане зависи от конкретния метал и желаните свойства.
• Използване на подходящи методи за заваряване: При силно заздравяващи заваръчни процеси като TIG или MIG деформацията и охлаждането трябва да се контролират внимателно, за да се постигне равномерно разпределение на твърдостта.
• След заваряване: След заваряване, като нормализация или подобряване чрез отвръщане, може да намали твърдостта и да увеличи пластичността, за да се избегне появата на пукнатини.