← Речник
Твърдост на повърхностния слой
Твърдостта на външната ограничаваща повърхност на детайл след термични или термохимични обработки. Тя определя в значителна степен устойчивостта на износване.
Твърдостта на повърхностния слой се получава чрез структурно превръщане по ръба на детайла, когато материалът се нагрява бързо и се закалява. Това прави повърхността устойчива на износване, но и по-крехка. При заваряване това е проблем: ако зоната на термично влияние се охлади твърде бързо, тя става твърда и податлива на пукнатини. Трябва да забавиш охлаждането, например чрез предварително загряване или по-бавно заваряване. При високовъглеродни стомани опасността е особено голяма, там бързо се образува твърд, крехък мартензит.
MetallurgieSchweißtechnik