Остатъчно съдържание на аустенит
Остатъчното съдържание на аустенит е делът на кубично-стенноцентрираната кристална решетка, който остава в структурата след непълно мартензитно превръщане при стайна температура. Високото съдържание на аустенит може да влоши размерната стабилност и чрез деформация да предизвика аустенитни трансформации.
Физико-химичен механизъм на действие
След заваряване металът често се задържа в кубична стенноцентрична кристална решетка (аустенит). При непълно мартензитно превръщане част от този аустенит остава в структурата, когато се охлади до стайна температура.
Металургично значение и рискове при заваряване
Високото остатъчно съдържание на аустенит може да влоши размерната стабилност на материала. Чрез механична деформация този аустенит може да се превърне в мартензит, което да доведе до допълнителна деформация и евентуално до пукнатини. Това е особено проблем при твърди стомани.
Практика в цеха и указания за действие
За да се минимизира остатъчното съдържание на аустенит, заваръчният шев трябва да се охлади възможно най-бързо, за да се постигне пълно мартензитно превръщане. Това може да се постигне чрез избор на подходящ метод на заваряване и правилна стратегия за охлаждане. При твърди стомани е важно съдържанието на аустенит да се поддържа под 1%, за да се гарантира стабилен шев без пукнатини.