Влияние на остатъчната сяра
Влияние на остатъчната сяра: Съдържанието на сяра в стопилката може да образува манганови сулфиди, които като редове във валцованата структура водят до анизотропна жилавост. Разтворената сяра също намалява повърхностното напрежение и влияе на дълбочината на проникване при заваряване.
Физико-химичен механизъм на действие
Остатъчната сяра в стопилката реагира с манган до манганови сулфиди. Те се образуват като редове във валцованата структура и водят до анизотропна жилавост, което прави предаването на напрежението неравномерно. Разтворената сяра намалява повърхностното напрежение на стопилката, което увеличава границата на течливост и влияе на дълбочината на проникване при заваряване.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Твърде високото съдържание на остатъчна сяра може да образува манганови сулфиди, които водят до анизотропна жилавост и правят предаването на напрежението в структурата неравномерно. Това увеличава риска от пукнатини и горещи пукнатини. Разтворената сяра намалява повърхностното напрежение, което увеличава границата на течливост и влияе на дълбочината на проникване при заваряване. Твърде голямата дълбочина на проникване може да доведе до натрупване на напрежение и да причини пукнатини.
Практика в работилницата и указания за действие
За да се минимизира влиянието на остатъчната сяра, съдържанието на сяра в стопилката трябва да се поддържа под 0,1 %. Това може да се постигне чрез внимателен избор на стоманата и използване на разкислители. При заваряването трябва да се внимава дълбочината на проникване да не е твърде голяма, за да се избегне натрупване на напрежение. Дълбочина на проникване от 1-2 mm обикновено е безопасна.