Кислороден афинитет на легиращите елементи
Кислородният афинитет определя колко силно един метал или легиращ елемент поема и свързва кислород. Елементите с висок афинитет са силни разкислители, предотвратяват пори и повишават здравината.
Физико-химичен механизъм на действие
Кислородният афинитет на един елемент е мярка за способността му да се свързва химически с кислорода. Елементите с висок афинитет имат силна склонност да свързват кислород и да реагират до стабилни оксиди.
Металургично значение и рискове при заваряване
В стопилката елементи с висок кислороден афинитет като силиций или титан могат да бъдат силни разкислители. Те свързват кислорода и предотвратяват образуването на пори в заваръчния шев. Въпреки това, твърде високото съдържание на кислород може да доведе до крехкост, което намалява твърдостта и жилавостта на стоманата.
Практика в работилницата и указания за действие
При заваряване на сплави с високо съдържание на елементи с кислороден афинитет (напр. силиций) е важно внимателно да се контролира температурата на топене и разкислителя. Твърде високото съдържание на такива елементи може да доведе до крехкост, което намалява твърдостта и жилавостта на стоманата. При алуминий, легиран със силиций, процесът на топене трябва да се извършва под защитен кислород или в течен разкислител.