Изпитване на ударно огъване
Изпитването на ударно огъване проверява жилавостта и склонността към крехко разрушаване на даден материал чрез ударно натоварване на пробна проба с надрез. Погълнатата ударна работа показва колко силно материалът се съпротивлява на пукнатини.
Физико-химичен механизъм на действие
Материалът се поставя под ударно натоварване под формата на образец с концентратор. Енергията на ударите се превръща в механична работа, която материалът поема и обработва. Колкото повече работа поема материалът, толкова по-устойчив е той на пукнатини.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърде мек или крехък стомана може лесно да се напука при ударни натоварвания. Изпитването на ударно огъване помага да се определи склонността към крехко разрушаване и да се гарантира, че материалът има достатъчна жилавост. При твърде ниска устойчивост на пукнатини в работилницата може да се стигне до внезапни счупвания.
Практика в работилницата и указания за действие
За изпитването на ударно огъване се използва образец с концентратор с определена маса и определен диаметър. Образецът се натоварва ударно с чук или механично устройство, докато се счупи. Броят на ударите или общата ударна работа се записват. Устойчивост на пукнатини от поне 10 kNm е обичайна за много видове стомана. При по-ниска стойност материалът може би трябва да се обогати или да се избере друг, по-здрав вариант.