Твърдост на заваръчния метал
Твърдостта на заваръчния метал е устойчивостта на охладения заваръчен метал срещу проникване на тестово тяло. Тя показва микроструктурния състав и механичната якост на съединението.
Физико-химичен механизъм на действие
Твърдостта на заваръчния метал се определя от неговата микроструктура, по-специално от структурата и образуването на фази като мартензит или аустенит. При висока твърдост кристалната структура и зърната са малки, което увеличава устойчивостта на проникване.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърде високата твърдост на заваръчния метал може да доведе до структури, податливи на напукване, особено когато зърната са фини. Това може да причини горещи пукнатини и разрушаване в заваръчния шев. Твърде ниската твърдост, от друга страна, може да доведе до лошо предаване на напрежения и деформируемост.
Практика в цеха и указания за действие
За да се контролира твърдостта на заваръчния метал, трябва да се вземат следните мерки:
• Процес на топене: Правилното регулиране и контрол на температурата са решаващи.
• Система за охлаждане: Необходимо е контролирано охлаждане, за да се постигне желаната структура. При твърди стомани (като HSS) трябва да се предпочита бавен процес на охлаждане.
• Методи за изпитване: Използвайте методи като измерване на твърдост по Бринел или скала за твърдост по Рокуел, за да определите действителната твърдост и да се уверите, че тя е в рамките на зададения диапазон.