Склероскопна твърдост
Склероскопната твърдост измерва еластичната твърдост на материала чрез измерване на височината на отскок на падащ чук с диамантен връх. По-голяма височина на отскок означава по-ниска твърдост.
Физико-химичен механизъм на действие
Чук с диамантен връх се хвърля от фиксирана височина върху образеца. Енергията на падането се преобразува частично в движение и частично в деформация на образеца. Височината на отскока зависи от еластичните свойства на образеца: колкото по-здрав е материалът, толкова по-високо отскача чукът.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърдостта по Склероскоп дава индикатор за еластичната твърдост на материала. При твърде висока степен на твърдост материалът може да е податлив на пукнатини и счупвания, докато твърде ниската степен на твърдост може да доведе до пластична деформация. В областта на заваряването е важно твърдостта в студено състояние да не е твърде висока, за да се предотвратят пукнатини.
Практика в цеха и указания за действие
За точна степен на твърдост по Склероскоп чукът се хвърля от височина 10 cm. Височината на отскока се измерва и се сравнява с еталонна таблица за твърдост. Типичен материал като стомана трябва да бъде при степен на твърдост от 45 до 60 HRC. При необичайно високи или ниски стойности параметрите на заваряване трябва да се проверят, за да се избегнат пукнатини или пластични деформации.