Статично изпитване на твърдост
Статичното изпитване на твърдост измерва якостта на даден материал чрез непрекъснато прилагане на натоварване, без удар или сблъсък. Извършва се с методи като Brinell, Vickers и Rockwell.
Физико-химичен механизъм на действие
Статичното изпитване на твърдост се отнася до методи, при които върху изпитвания материал се прилага непрекъснат товар. Това може да стане чрез удар или натиск (динамични методи) или чрез непрекъснато прилагане на сила (статични методи). Най-известните статични методи за изпитване на твърдост са Brinell, Vickers и Rockwell.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърдостта на материала е важен фактор за неговите механични свойства като жилавост и деформируемост. Твърде високата твърдост може да доведе до счупване или пукнатини, докато твърде ниската твърдост прави материала деформируем. При заваръчния шев е от решаващо значение да се осигури подходяща твърдост, за да се създаде стабилна и безопасна връзка.
Практика в цеха и указания за действие
За да се провери статичната твърдост на даден материал, се използва специален уред за изпитване. При изпитването по Brinell върху материала се притиска тежък стоманен сферичен връх и се измерва размерът на получената вдлъбнатина. При изпитването по Vickers се използва пирамидален накрайник, а при изпитването по Rockwell се прилага специален товар върху материала и се измерва дълбочината на отпечатъка. Резултатите се дават в числа за твърдост (напр. HB за Brinell, HV за Vickers, HR за Rockwell).