Азотно стареене
Азотното стареене повишава границата на провлачване и намалява удължението на нелегираните стомани чрез отделяне на фини нитриди във феритната решетка. Механичната деформация ускорява този процес.
Физико-химичен механизъм на действие
Азотното стареене е дълготраен металургичен процес, при който азотът се свързва в кристалната структура на стоманата като фини нитриди (N). Тези нитриди се уголемяват с времето и водят до промяна на феритната решетка. Деформацията на стоманата под натиск ускорява образуването на тези нитриди, тъй като те преобразуват механичната енергия в химична.
Металургична значимост и рискове при заваряване
Азотното стареене може да доведе до повишена граница на провлачване и по-ниско удължение на материала. Това може да предизвика образуване на напрежения и евентуално пукнатини или счупвания в материала, особено при нелегирани стомани. При заваряване тези ефекти могат да се засилят, ако материалът е под механично натоварване.
Практика в цеха и указания за действие
За да се минимизират последиците от азотното стареене, е важно да се избягват нелегирани стомани при заваряване и деформация. При избора на материали трябва да се обръща внимание на легируеми стомани, които са по-малко податливи на тези процеси на стареене. Ако материалът вече е остарял, термична обработка (отвръщане) може да помогне за нормализиране на структурата и възстановяване на способността за удължение.