Водородна чупливост на титан
Увреждане на механичната жилавост чрез дифузия на атомарен водород в титановата решетка и образуване на чупливи хидридни фази.
Водородът при титана е истински проблем. Ако при заваряване се дифундира в материала, се образуват твърди, крехки хидриди. Това прави шева и зоната на термично влияние чупливи, появяват се пукнатини и детайлът се разрушава под натоварване.
Основният източник на водород почти винаги е влагата – в защитния газ, върху детайла или в добавъчния материал. Затова при заваряване трябва да следиш щателно за чистота и да използваш абсолютно сух газ. Защитата трябва да е налице, докато материалът се охлади, иначе той поема водород от околния въздух.
Ако спазваш това, обикновено имаш нещата под контрол. Последваща термична обработка за дегазация рядко е необходима на практика, ако предварително условията са били спазени стриктно.