Твърдост по Викерс
Твърдостта по Викерс измерва твърдостта на даден материал чрез пирамидален диамантен връх. Твърдостта се изчислява от частното на изпитвателната сила и околната повърхност на отпечатъка.
Физико-химичен механизъм на действие
Твърдостта по Викерс се определя чрез притискане на пирамидален диамантен връх върху материала. Върхът има ъгъл на отваряне от 136 градуса и при притискането причинява отпечатък в материала. Твърдостта на материала се получава от частното на приложената изпитвателна сила и околната повърхност на остатъчния отпечатък.
Металургично значение и рискове при заваряване
Твърдостта по Викерс е важна мярка за твърдостта на стомани и други метали. Твърде високата твърдост може да доведе до рискове от счупване, докато твърде ниската твърдост прави материала твърде мек и той губи жилавост. При заваряване е от решаващо значение твърдостта на материала да остане в оптимален диапазон, за да се осигури безопасна и дълготрайна връзка.
Практика в работилницата и указания за действие
За измерване на твърдостта по Викерс се използва специален микроскоп. Изпитвателната сила се посочва в нютони (N), а резултатът се изразява като число на твърдост HV (твърдост по Викерс). За стомана се определя целева твърдост от 200 до 450 HV. При твърде висока твърдост заваръчният шев може да е податлив на пукнатини, докато твърде ниската твърдост прави материала твърде мек и той губи жилавост.