Жилавост
Жилавостта е способността на даден материал да поема ударна и тласъчна енергия, без да се счупи. Тя е противоположност на твърдостта: колкото по-твърда е една стомана, толкова по-крехка — колкото по-жилава, толкова по-мека.
Физико-химичен механизъм на действие
Жлаво означава: материалът понася удара, огъва се и не се чупи. Енергията я влага в деформация, вместо да я превърне в пукнатина. Проверява се чрез , при което махало чупи нарязан образец и се измерва колко работа е била необходима. Жлаво прави финото зърно, отвърната структура и чистата стомана без много мръсотия. Чупливо прави едрото зърно и всичко, което лежи като включване в структурата.
Металургично значение и рискове при заваряване
Жлавостта зависи от температурата. Под същата стомана, която през лятото отстъпва, през зимата се чупи като стъкло. Затова заваряването на мраз в открит цех не е шега. Зоната с едро зърно на е най-бедната на жилавост част от целия детайл, а включеният водород не помага. Всеки нарез събира напрежение и превръща жилавия материал в такъв, който се пука при първия удар.
Практика в цеха и указания за действие
Преходът на шева се шлифова, не се оставя. Мястото на запалване и пръските не принадлежат до шева, това са все малки нарези. Напречно на посоката на опън не се шлифова. При студ предварително загряване, дори когато материалът всъщност не го изисква. Където твърдост и жилавост се изискват заедно, компромисът се настройва чрез , а върху твърд основен материал се полага жилав отдолу.